Зия Рашид

Име:Зия Рашид
Години:16
Професия:Няма
Описание & Снимка:
Зия е със синя коса със черни кичури кожата й е доста бяла но тя няма проблеми с това има пъстри зелени очи но понякога може да се забележи и синият отенък но доста рядко тя предпочита да носи предимно черни дрехи но не отказва и другите цветове.
Характер: Тя има доста особен характер за нея справедливо е не всички да получават поравно а всеки да получава от това което му е нужно за да оцелее.Въпреки че не харесва момчетата никога не е имала претенции към собственият си пол просто не е намерила подходящото момче.Зия обича да се скита безцелно из улиците на града или по горските пътеки сама,но няма да се откаже и от компания.Като цяло е мила с другите но се случва доста често да избухва за щяло и нещяло но й минава доста бързо и из невиделица.
История:Напуснах училище,когато бях на 14.Напуснах,защото никой не можете да ме научи на нищо повече.Знам, че звучи като хвалба , но е самата истина.В деня , в който започнах да обяснявам теорията на игрите на учителя си по математика , разбрах, че няма смисъл да оставам повече.
Надигнах се от мястото си, без да обръщам внимание на подигравките и обидите с които ме описваха другите.
-Зия!- изкрещя учителят ми. - Седни си!
Не седнах.
Излязох от класната стая, минах през портата на училището,тръгнах по обратната пътека и вдигнах ръка за автостоп .Накрая един камион спря и ме закара по пътя до къщи.
Очаквах да ме посрещне лекция колко е опасно да се пътува на автостоп , но умът на баща ми беше зает с други грижи.
В този ден осъзнах , че ако на небето има Бог , то той е отмъстителен и жесток , защото, когато се прибрах у дома , заварих пред вратата линейка , която бе дошла за майка ми.Наистина имаше мъже в бели престилки.Като се замислиш, наистина е смешно. Но се опитвах да не мисля за това.
След няколко седмици отидох да посетя майка , но пътуването до дома, в който я бяха изпратили , толкова ме разстрои , че баща ми не ме заведе повече там. А и без това след няколко месеца загуби интерес - не само към нея , но и към мен.Тръгна си и аз останах да се грижа сама за себе си.
Продължих образованието си по два начина.Първо , използвах интернет, защото не можех да си купувам билет за автобуса до града, за да посещавам библиотеката , а и тя беше много стара и книгите в нея бяха на доизживяване.
Второ, продължих образованието си по един по-съществен начин:като наблюдавах всички наоколо,защото не можеш да научиш нищо по-важно в живота от начина , по който едно човешко същество общува с друго човешко същество.
Допълнително: В къщата й се нанасят студенти, които й плащат наем и така Зия успява да плаща сметките си и да си купува храна.

Добре дошла в нашето семейство.
Ще те сложа за сега в групата Обикновени граждани, когато решиш нещо друго - винаги можеш да се обадиш и ще те преместя в друга, с професия.