Флоранс Хил,
22-годишен гений на пиано (певица).Вълниста тъмнокестенява коса, подстригана на черта. Не полага кой знае какви грижи за нея, Флоранс често може да бъде видяна да излиза от вкъщи с разрошени коси и без никакъв грим. Плътни устни и леко пухкави бузки, които й придават невероятно сладък вид. Има островърхо носле. Смята, че краката й са твърде кльощави и твърде къси и че никак не се връзват на останалата част от тялото й.
Характерът й е труден за определяне. Флоранс Хил е едно много объркано младо момиче, което само не може да разбере това, което се мотае из главата й, а пък какво остава да го сподели така, че останалите да я разберат. Твърде много смесени чувства, внезапни изблици на гняв или смях. Всичко това може да изрази единствено и само чрез пианото си. Не да пише и да свири песни, които впоследствие да се превръщат в световни хитове. Понякога й е нужно просто да натиска хаотично белите и черните клавиши, сътворявайки нещо, което дори не се старае да запомни. Представете си колко песни, с които би могла да ограби всички Грами, Флоранс просто е пропуснала през пръстите и ушите си.
Обича да се усмихва. Но повече от това – да кара другите да се усмихват. Няма ясно поставена цел в живота си, което често й е голяма пречка. Обожава разнообразието и експериментите. Авантюристка до мозъка на костите си.
Историята започва в Дъблин, столицата на Ирландия в малкия апартамент на Вайълет и Том Хил, които за първи път от много години се установяват на едно място. Чернокосата жена с буйни къдрици е бременна, а дете не може да се отгледа на колела, нали? Ражда се първото им рожба. Хилари бива отгледана с много любов и с пълното внимание на мама и татко, които, без да усетят, биват понесени от потока на живота и повече никога не се качват на караваната си, изрисувана старателно от самата Вайълет преди няколко години. Том е принуден да се хване на две работи – като мияч на чинии в заведение за бързо хранене и монтьор в автосервиз, - докато съпругата му се грижи за Хилари и второто им дете Филип. След раждането и на втория им син Рейнолд, семейство Хил успява да си стъпи на краката. Купува се къща в друг, по-безопасен квартал, Том става агент на недвижими имоти, а Вайълет си намира работа в арт галерия, в която има за задачата да организира изложби за всякакъв вид изкуства. В тази спокойна обстановка се ражда и четвъртото им дете и втора дъщеричка – Флоранс.
Заради стабилното си финансово положение мъжът и жената стягат старата каравана, качват на нея трите си деца и тръгват да пътуват из Европа. Както едно време. Рожбите им растат на колела, в малките им ококорени очички се оглеждат дъхоспиращите картини на невероятната природа на Франция, Полша, Италия, Босна и Херцеговина, Швейзцария, Финландия, Норвегия. Босите им крачета тичат измежду високите треви на известните английски поля и се плицикат във водите на испанската Ебро.
Само че Хилари и Филип точно на възраст, на която трябва да започнат да ходят на училище. Том и Вайълет са готови да жертват най-голямата си страст – пътуването – в името на образованието на децата си. Връщат се в Дъблин, където живеят и до днес.
Когато става на седем годинки, Флоранс тръгва на уроци по пиано. Първоначално без особено голямо желание, но впоследствие магическият звук на този музикален инструмент я обсебва. Пръстите й бързо свикват с белите и черните клавиши. Фло е най-малкото от четири деца, което в никакъв случай не означава, че на нея бива угаждано най-много. Даже напротив – твърде често остава в сянката на постиженията на по-големите си братя и сестра си, което я прави твърде самокритична, но й отнема естественото и безобидно желание за конкуренция, което би трябвало да притежава всяко дете. Най-много успява да се сближи с Филип, по-големият от двамата си братя.
На 15-годишна възраст момичето преживява най-тежката загуба в живота си. По време на масов митинг пред ирландското правителство против приемането на закон, който да легализира изсичането на голяма част от горите на Ирландия, спречкванията между служителите на реда и протестиращите стават по-брутални. Стига се до арестуването на 12 агитиращи, обвинени в „посегателство срещу полицията’’ и убийството на двама – Дейвид Талеб и Филип Хил…
Флоранс изпада в депресия, от която не излиза дори една година след инцидента. През цялото това време не излиза от вкъщи, изгубва всичките си приятели, отговаря само с „Да” и „Не”, почти не се храни. Изпратена е при едни от най-добрите психиатри в Дъблин, при най-опитните ‘врачки’ из ирландските селца, но нищо никой не успява да й помогне. Единственото, което продължава да прави (макар и рядко), е да свири на пиано и да рисува.
Накрая си помага сама. На 16 години си прави регистрация в Youtube.com, където публикува клипове с уроци по пиано. Това отвлича вниманието й от трагедията с Фил и влошеното й здравословно състояние и нулев социален живот след нея. Впоследствие започва да записва със същата си домашна видеокамера кавъри на известни и неизвестни изпълнители. Бързо набира популярност и става най-следеният канал за музика на Youtube. Получава поздравления от други музикални гении на интернет пространството като Sam Tsui, Boyce Avenue, Tiffy и Tiffany Alvord. Получава предложение за подписване на договор от малък британски лейбъл RCRD LBL, което приема на 18-годишна възраст.
Една от клаузите сочи, че трябва да се премести в Лондон, което и прави без никакви колебания. Във великобританската столица записва висшето си образование. В момента учи за последна година по специалността Изобразително изкуство в Wimbledon College of Arts към University of Arts London. Живее в четиристайна квартира с Вероника Блу – 24-годишна неособено просперираща актриса, но нейна най-добра приятелка, а и най-голяма фенка. С все още не особено големите си, но за сметка на това впечатляващи, участия, които Флоранс прави по британски фестивали успява да спечели достатъчно, че да плаща образованието и наема си.
***
Вегетарианка е от 17-годишна и за нищо на света не би изневерила на природозащитническите си принципи. Обожава да пътува на стоп, да изкачва планини и да опъва палатки по плажовете.
Като наследство от майка си има таланта на рисува невероятно хубаво, но го прави по-скоро като хоби.
Може да изсвири това-онова на акустична китара. Харесва звука на цигулката и укулелето, но остава вярна на пианото си.